Село Жеравино

Село Жеравино

На юг от центъра на община Босилеград, на около 5 километра от село Караманица и на около 50 километра от Босилеград се намира село Жеравино. Намира се в началото на долината на Жеравински дол, на южните и югоизточните склонове на хълма Голем Чукар и югозападните склонове на хълма Чегарево. По форма е планинско-долинско селище, а долината на десния съставящ поток на Жеравински дол се разширява в равнинна област. Долината на левия съставящ поток на запад бавно преминава в платото Голешко поле.

Село Жеравино

Село Жеравино граничи със селата Голеш на запад, Караманчица на север и Горно Тлъмино на североизток. На югоизток граничи с Република България, а на югозапад с Република Македония. Най-южната точка на селото представлява тимеждие между Сърбия, България и Македония. Дължината между северната и южна граница е около 3,50 км, а максималната ширина е също 3,50 км. В рамките на тези граници, площта на селото е 6 km² (6209981 m²), или 1.05% от площта на общината.

Карта на село Жеравино

         През 1920 г. територията на село Жеравино е разделена така, че само две махала остават в община Босилеград - Горна Махала и Егал, докато останалите махали са в община Кюстендил, в Република България – Горчилска, Чергарска, Папратска, Радевска и Дунгерска. Ако вземем военния пост за център на Жеравино, той е на 42°19'22" северна ширина и 22°21'25'' източна дължина, на надморска височина от 1220 метра. Най-високата надморска височина е на 1430 метра – Жеравински чукар (Големи каменье), а най-ниската на 1120 метра, в долината на Караманичка река, на границата с Караманица.

Карта на село Жеравино - Йордан Захариев

Името на селото произхожда най-вероватно от птицата жерав, защото тук през пролетта и есента има жерави в блатата и мочурищата (които са в българската част на селото). Съществува и друго предание, според което името на селото произхожда от съществителното жар, защото някога отдавна турците са запалили селото и то изгорело за една нощ и от него останало само жарава, жар.

За Жеравино няма запазени писмени данни за времето на основаване на селото. Останките от древните и средновековни селища показват, че районът е бил населен още от древни времена.

Село Жеравино е старо средновековно село. За пръв път селището е споменато в турските данъчни дефтери от 1570 г. като село Жеравино в рамките на нахия Илиджа, в които са предоставени данни за 20 християнски домакинства. Тогава има статут на дервенджийско село. След Освобождението от турците през 1878 г. селото е било част от община Бобешино, Кюстендилски окръг.

Тримеждието

След Първата световна война, по силата Ньойския мирен договор, селото е разделено между Република България и тогавашното кралство на СХС. В периода след Втората световна война Жеравино става част от Кривопаланчки срез до юни 1946 г., когато преминава към СР Сърбия, т.е. към Босилеградския срез, като чисто българско село. В периода 1952-1957 г. селото е част от община Долно Тлъмино, Босилеградски срез. Днес е най-южното селище в община Босилеград.

Село Жеравино, с днешните си жители и техните стари поколения, никога не е било купно селище на едно място и след това разселено в махали, както повечето села в общината. Говори се, че веднъж, когато турците са дошли насила да потурчат местните жители, тук е съществувало купно селище на мястото Градище, северно от Горна Махала, което е било изгорено, когато селяните убили един от турците. От страх хората се разбегали в Македония и никога не се върнали тук. Днешните жители се заселват по-късно, не повече от преди 300-350 години. Говори се, че първият човек, който се заселва тук, е бил Османлията Георги, от някое македонско (Кривопаланечко) село. Той е дошъл с 8 сина, които са се разделили и формирали 6-те махали.

През първата трета на двадесети век, Жеравино има осем махали и 76 къщи: Горна Махала 28, Егал 2, Горчилска махала 4, Цергарска махала 6, 3 къщи до църквата, Папратска махала 21, Радевска махала 4 и Дунгерска махала 8 къщи.

Църква „Свети Георги“, изградена през 1893 г. в българската част на селото

През 1864 г. Жеравино има 31 домакинство с 187 души. Според преброяването от 1866 г. в селото има 40 домакинства с 400 жители. Данните за 1874 г. показват, че в селото има 44 домакинства със 169 мъже. Според преброяването през 1880 г. в селото има 53 домакинства с 375 жители. Данните за 1887 г. показват, че в селото има 61 домакинство с 391 жители. През 1892 г. Жеравино има 380 жители, 1900-420, 1910-474 жители. На 3 ноември 1920 г., в 10 часа и 22 часа сутринта е бил забит кола на новата граница между Република България и Сърбия, разделяйки Жеравино на две села. В община Босилеград днес има две махали - Горна Махала и Егал, а останалите шест са в село Жеравино, община Кюстендил. През 1948 г. Жеравино (споменатите по-горе две махала) има 178 жители, 1961 - 152, 1981 - 68 жители. Според преброяванията от 1991 г. и 2002 г. селото има 34 жители, т.е. 21 жители и 26 къщи. Според преброяването през 2011 г. селото има 16 жители в 7 домакинства, живеещи в 31 къща.

Село Жеравино, т.е. другите шест махали, разположени в община Кюстендил, следва същата съдба като селото в община Босилеград. През 1926 г. живеят 302 жители, 1934-286, 1946-239, 1956-147, 1965-44, 1975-20, 1978-10, 1984-4, а през 2010 г. има 4 жители.

Извори: 

1. Драганова, С. “Кюстендилски регион 1864-1919“, София, 1996 г.

2. „Енциклопедийски речник на Кюстендил“, БАН, София, 1992 г.

3. Захариев, Й. „Каменица”, София, 1935 г.

4. Миланов, Г. „Насеља општине Босилеград – Географско-демографска истраживања“, Босилеград, 2016.г.

5. "Турски документи за историјата на македонскиот народ – опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак“, том V, книга 1, изд. „Архив на Македонија“, Скопје, 1983.г.

6. „Токови историје“, часопис за новију историју Србије, бр. 1-2, Београд, 2004.г.