Народна носия от Босилеградско

Дядо с лула между две жени с босилеградска носия
Фото Й. Захариев

      Босилеградското краище се отличавало по народното си облекло дълги времена от другите краища. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Но общо взето носиите в Босилеградско са от групата на западно-българските носии. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна. 

Женска народна носия

Празнична носия
Фото Й. Захариев

Женска народна носия – Сая
Фото Горан М.

Съпругата на Й. Захариев в
Босилеградска носия
Фото Й.Захариев

     Женската народна носия в Босилеградско е от саичните носии. Основен белег е саята – дълга, разтворена отпред дреха, като предниците й обикновено се закопчават в областта на гърдите. На разни места саите са безръкавни или с дълги и долактени ръкави. Изработени са или от едноцветна (черна, бяла, зелена) или пък от пъстра на ивици домашна тъкан. Препасана винаги с престилка, саята не се отличава от сукмана. Затова и в случаите, когато е от едноцветен плат, тя е украсявана като него – главно по пазвите. По кройка саята в много случаи е еднаква с сукмана само дето предницата й е разцепена по цялата й дължина. Това е особено характерно за дългите саи, приготвяни от дебел домашен шаяк и от други тъкани. В останалите случаи предницата е от отделни изкроени платове, съшити с гръбния при рамото.

      Интерес с своята несложност е белият вълнен или козиняв и безръкави клашник, най-старинен вид на саята.

      Друга особеност на саичената носия е в престилката (скутаче) от ивична пъстра вълнена тъкан. Съшита е от два хоризонтално сложени плата с по-широки ивици, с килимени мотиви в двата края. Тази престилка е достатъчно широка да покрие цялата предница и бедрата отстрани.

      В началото на XX век женската народна носия се сдобила с нов моден детайл, който се носи на гърдите – нагръдник, наречен още преклопче. Изаботва се от копринена или памучна плат с ярък цвят – червен, жълт, син и пр. Над преклопчето се носят редове жълтици или огърлици от мъниста.

      Съставни части на саята са още вустата, кошулята (с дантелени ивици), наръквици, пояса и забратката (шамия, яшмак) ушита от копринен плат.

       На краката се обуват свински опинци.

Мъжка народна носия

Босилеградска носия с "капа"
Фото Й. Захариев

      Мъжката народна носия в Босилеградско е по-проста за разлика от женската носия.  

     Преди мъжете са носили кълчищни ризи, дълги до коленете, с широка без копчета яка, та гърдите са стояли открити. Ръкавите също са били широки. Върху ризата са обличали антерия – вълнен елек с ръкави. На краката обличали беневреци, ушити от домашен бял шаяк. Беневреците са шити така, че в горната част да са широки, а в долната тесни.  По-късно беневреците са отстъпили място на потурите, които за разлика от тях са черни, да не се види когато са изцапани от всекидневните задължения.

Мъжка народна носия
Фото Горан М.

      Съставна част на мъжката народна носия е и кошулята (риза), ушита от домашно платно, с яка и дълги, широки ръкави. За разлика от предишните ризи, тя е по-къса, до над коленете и на гърдите се закопчава с копчета. Вместо антерия, върху ризата се облича джилетка.

      Потурите се опасват с пояс, дълъг 4-5 метра. Поясът се опасва стегнато, внимателно надиплен около кръста, като често е пристяган допълнително с тесен ремик.

      На краката се обуват бели вълнени чорапи и свински опинци, а на главата се слага черна или бяла агнешка шапка.

   

      Днес в Босилеградско няма семейство което да не разполага с народна носия, която се пренася от поколение на поколение. Те се обличат само по повод различни тържества и празници, да се отговори на традицията и да се запази същата за бъдещите поколения.

Извори:

1. Захариев, Й. “Кюстендилско Крайще“, София, 1918 г.

2. Миланов, Г. "Община Босилеград: географско-краеведско изследване", Босилеград, 2012 г.