Език и народно творчество

     В Босилеград и околните села народната песен от най-старите времена до ден днешен представява отражение на живота на хората, в която са скрити изливи на най-съкровените човешки чуства, лирически трепети и драматични конфликти, техния труд, аргатската мъка и т.н. Животът на селяните дава на всяка крачка повод за песен. Песента, преди, всичко, отговаря на една неутешима жажда за поетическо изживяване на редица чуства и мисли. Мелодията и ритъмът на песента са необходима подкрепа на селяните при седенка и работа, когато времето трябва да бъде изпълнено по някой приятен начин.
     В Босилеградско жените пеят повече отколкото мъжете. Причината за това е, че мъжете отиват на работа в печалба, докато жените са постоянно у дома.
      Мотивите на песните от този край са взети от самия живот и условията, в които са живеели хората. Преди всичко трябва да споменем техния труд на бедната нива, животновъдството, печалбарския живот с шарената торба, с която мъжете отиват на пролет, а се връщат късна есен, неосъществимата любов на млади, тормоза от „зъл свекър, по-зла свекърва“ и пр.
       Що се касае до езика на Босилеградското крайще, можем да кажем, че той притежава всички особености на преходните говори. Представлява част от пограничните говори, образуващи прехода от източната към западната група южнославянски езици. Тъй като Босилеград с околните села се намира на тримеждието между България, Сърбия и Македония, влиянието на тези езикови системи намира своето отражение в по-малка или по-голяма мярка. Влиянието на сръбските говори се чуства в селата, които са по-близо до старата граница (Барйе, Плоча и др.), нещо слаби елементи на македонските говори се срещат в говора на селата Голеш, Жеравино, Караманица и частично Горно Тлъмино. По-голяма част от местните говори в останалите села на Босилеградско крайще притежават всички съществени особености на западните говори на българския език.



      Говорът на Босилеградското има свои особености, които са изградени върху фонетичен и морфологичен принцип.
     Фонетичните особенсти се показват в пълната липса на съгласните Х и Ф, например: убаво (хубаво), ванем (хванем). Вместо Щ има съгласна Чноч (нощ), нечу ( неща), че (ще). Вместо Ъ се употребяват гласните У и О. Например: муж (мъж), руце (ръце), петок (петък). Меко се изговарят съгласните Н и Л, пример –ньива, кньига, босильок, полье.
     В морфологично отношение се забелязват важни особености. Вместо В се упо-требява предлогът У. Например: Улезна у къщата (влезе в къщи). В селата Лисина, Ръжана, Милевци имат глаголно спрежение за първо лице множествено число МО (играмо, носимо, работимо), докато в повечето от другите села то е МЕ (играеме, носиме, работиме). Прилагателните имена имат особени окончания: в Босилеград – бели руце (бели ръце), арни човеци (добри хора), в  селата Лисина Ръжана и др. – беле руке, арни мужйе. Вместо частицата ЩЕ се изговаря ЧЕ – чу дойдем, че земем, че идеме.
     И в лексиката има много примери, като са специфични за говора на това краище и се явяват като новостъкмени думи. Например от българската дума ТАКА и сърбската ОВАКО, босилеградската – ОВАКА.
     Колко езикът търпи постоянни промени най-добре говори примера за името на Босилеград. От най-стари времена хората са го наричали Бусиловград, по-късно Бусилиград, а сега – Босилеград.
     В днешния Босилеградски говор се срещат и думи от чисто латински произход: беневреци (bracae), капа (caput), цер (cerrus), клисура (clausura),  егрек (grek, стадо), оцет (acetum), калци (calceus).
     Тези и много други промени изискват подробно изследване от лингвисти.
     Босилеградско е дало много литературни дейци, под чиито ръце са сътворени много разкази и песни, с различни теми и най-вече описващи всекидневието на Босилеградчани. В това число, можем да споменем следващите литературни творци от нашия край:
Миле Николов Присойски (от с.Долно Тлъмино)
Прокопи Попов (от с.Райчиловци)
Симеон Костов (от с.Топли дол)
Харалампи Иванов (от с. Райчиловци)
Новица Иванов (от с. Ресен)
Иван Борски (от с. Дукат)
     Има и още много други творци от Босилеградско. Освен литературните творци, които са запазили ежедневието на Босилеградчани в писан вид, има и много които са го нарисували.


     Извори:
1. Иванов, В.Девойче бело и цървено”, стр. 81-85, Ниш, 1990 г.
2. Захариев, Й. “Кюстендилско Крайще“, София, 1918 г.
3. Миланов, Г. "Община Босилеград: географско-краеведско изследване", Босилеград, 2012 г.
4. Николов, М.Някъде край границата”, стр. 223-226, Ниш, 1989 г.